Мика Зайкова пред Фрог: НАП подари на крадци 20 милиарда лева, но за бюджет 2020 управляващите искат да вземат парите от обеднелия народ
Източник Фрог.
Ако би трябвало с едно изречение да характеризирам бюджета за 2020 година, бих споделила: дежавю в по-лош вид. В него има от всичко по малко, само че в действителност нещата се утежняват. НАП „ отписа “ 20 милиарда лв. като несъбираеми. Подарихме тези пари на крадци. Не можахме да освободим най-малко лечебните заведения от акциз на горивата, само че освободихме американските бази, които не заплащат и наем.
Това показа в разбора си за проблемите с бюджета за идната година финансовият експерт Мика Зайкова в изявление на Диана Йонкова пред Фрог.
Г-жо Зайкова какво е Вашето мнение за бюджета за 2020 година? Много анализатори досега обявиха основно, че в него не се съдържат промени. Така ли е и какво в действителност значи това?
Да, по този начин е. Ако би трябвало с едно изречение да характеризирам бюджета за 2020 година, бих споделила дежавю в по-лош вид, тъй като в него има от всичко по малко, само че в действителност нещата се утежняват. Ако стартираме от приходната част, първо там те са за заложили едно закъснение и второто, което се вижда, че в тази част е заложено на директните налози. Това е надълбоко неправилно. Вглеждайки се ще видите, че няма смяна в размера на самия налог. Обаче, това което се събира от корпоративния налог е два пъти по-малко и в чиста стойност от това, което се събира от налога на прихода на физическите лица. Това значи, че или не върви нещо и бизнесът е усложнен и не образува облага, или имаме висока стойност на сивата стопанска система. Може пък бизнесът да икономисва част от облагите, с цел да усили работните заплати, само че това последното е малко евентуално. Въпреки това ще е заставен да ги усили, тъй като се усилват заплатите на хората, които работят в публичният бранш. Твърди се че това ще стане с 10%, само че не е по този начин - към 7,3% ще е растежът на приходите им.
Връщайки се на директните налози излиза наяве, че растежът на приходите от корпоративния налог е единствено 2,09%. Ръстът, от това което ще събере страната от популацията, т.е. от приходите на хората, е 12,3%.
Притеснително е това което казвате.
Притеснително е. При косвените налози, там където се събира Данък добавена стойност, растежът е 8%. Но в случай че погледнете бюджетите на други страни в Европейски Съюз, ще видите, че приноса от директните налози е близко като равнище до приноса от косвените налози. При нас е назад – приноса от косвените е надалеч по-голям от директните налози. Това демонстрира, че за жалост ние ще разчитаме на изземване облага от бизнеса.
Ръстът при акцизите е напълно дребен. За да обясня това първо ще отворя една скоба - макар, че се твърди, че нищо не е променено, промените, които бяха направени в данъчните закони в преходни и заключителни разпореждания са свързани с корпоративния налог. Причината е елементарна – там има промени, свързани с шест наставления на Европейски Съюз. Да не приказваме за всички промени, само че е значимо да обърна внимание, че например лечебните заведения ще плащат акциз за пазаруване на горива, въпреки че са институции с избрана специфичност. Освободени са акциз всички доставки за въоръжените сили, които идват от НАТО, също по този начин са освободени от акциз за горивата, които ще получават американските бази в България.
До в този момент лечебните заведения плащали ли са такъв акциз?
Да, заплащат си всичко, те са търговски сдружения. Промяната е в това, че има едни неща, които се освобождават от това заплащане. Ние сме в НАТО и, несъмнено, би трябвало да има някакъв жест към страните в тази организация и по-специално към най-главната страна. Други взимат с изключение на наем за базите, взимат и акциз за безусловно всички артикули. Ние нито взимаме наем, нито ще плащат акциз за горива. Но ние не можахме да освободим най-малко лечебните заведения от такъв акциз.
Това не е известна тематика в публичното пространство. Как си го обяснявате?
Причината е, че това е обвързвано с измененията на данъчните закони. Ако сте съумели да наблюдавате всички изявления по отношение на тези закони в Народно събрание, може би ви е направило усещане, че доста от депутатите от другите парламентарни групи това им направи усещане.
Да се върнем към бюджета за 2020 година Какво друго притеснително откривате в него?
Поглеждайки към разходната част в бюджета се вижда, че тя е много по-щедра, от колкото беше през 2019 година, която завършва. Макар че тогава имаше една много сериозна част в финансовите разноски, за това което би трябвало да построим и да направим, само че това не се извърши. Въпреки, че годината съвсем е изтекла финансовите разноски са изпълнени едвам на 30%. Това е напълно преднамерено. Първо са заложени по-големи разноски, второ - от това спестяваме, с цел да формираме остатък, който държавното управление може да похарчи без глобата на Народното събрание. Няма нищо неприятно в един остатък, само че стига той да се дължи на нарастване на приходите, т.е. на събираемостта на приходите. Не може нито 2019 година, надали 2020 да се похвалим с такова нещо.
Ще дам един образец – единствено преди месец беше направена обстойна инспекция на положението на вземанията в НАП. Тя беше оповестена и се вижда, че е открито, че за две години, от 2016 до 2018 година, НАП не е събрала вземания за 29 милиарда лв.. Това са основно Данък добавена стойност измами, компании, които банкрутират, или са на името на хората, които нямат 1 лев и така нататък, знаете че има доста такива. Това е за 29 милиарда, представяте ли си?
НАП обяви, че 85% от тази сума ще бъдат „ отписани “, тъй като ги води несъбираеми т.е. ние подарихме на сума ти хора и на крадците 20 милиарда, това е размера на 85%. Питам по какъв начин тогава ще стане? Понеже в отчета за бюджета написа, че ще се преборим със сивата стопанска система, ще повишим събираемостта и най- накрая бюджета ще бъде уравновесен.
Извинявайте, само че да има балансиран бюджет в миг, когато ние се намираме пред рецесия не е най-подходящото нещо. Ние непрестанно правихме изкуствени дефицити. В продължение на 10 години няма рецесия. Вместо да имаме остатъци, формираме такива, само че в края на годината не остава нищо. Ще видите в този момент, че от този остатък за 2019 година, който е близо 3 милиарда лена, няма да остане нищо, тъй като той ще бъде изхарчен, а следва рецесия.
Всички приказват за рецесия и за криза, по какъв начин ще се отрази това на страната ни, след като бюджета е подобен?
Когато има такава прогноза би трябвало да се вършат буфери, те отиват нормално във фискалния запас, а ние ще вършим балансиран бюджет. Малко преди да беседваме с Вас чух в полемиките по първо четене, че видите ли, това било буфер. Знаете ли, че в самия бюджет, в неговата консолидирана фискална стратегия, която е за три години, за 2020 година има вкаран и алтернативен бюджет. За да бъде балансиран бюджета, с цел да се понижат приходите, съгласно този алтернативен бюджет, те понижават и разноските. Това не е никакъв буфер. Буферът би трябвало да бъде живи пари, които в миг на криза и рецесия да вложиш за финансови разноски, в действителния бранш, с цел да може да увеличиш производството и да можеш да направиш някаква нова технология, която да роди артикули и услуги с по-висока добавена стойност, от която, когато продадеш, когато изнесеш - печелиш.
Какви са съответните размери на буферите предвид на предстоящата спешна обстановка съгласно Вас?
Ние сме дребни, ние сме отворена стопанска система и ние сме стопанска система, която извънредно доста се въздейства от външни фактори. Ние сме подвластни от износа, а той пък е подвластен от вложенията и то не какви да е вложения, а такива в действителния бранш, т.е. финансови вложения. Такова нещо има заложено в „ Програма 2030 “, там написа че ще има софтуерно обновяване и ще направим кой знае какви неща.
Брутния вътрешен артикул (БВП) се образува от три неща – от потреблението, от експорт (основно) и благодарение на бруто-капитало образуването, така наречен вложения в капитал в действителния бранш. В развитите страни акцента е върху последните две. Когато растежът на Брутният вътрешен продукт се образува от тях имаме доближаване или кохезия. Когато настава рецесия или криза, тогава вложителите стартират да се боят за своите капитали и избират да ги влагат в бързо оборотни неща, с цел да могат бързо да си върнат вложенията. Тези бързо оборотни неща се назовават дългови принадлежности – облигации и така нататък
Обяснявам всичко това, с цел да мога да онагледя, че структурата на нашия Брутният вътрешен продукт внезапно се промени. Ние разчитаме на потреблението. Това значи, че разчитаме компаниите да купуват капиталови артикули, а жителите да си похарча по-голямата част от приходите, да им се понижат спестяванията и да излезе част от капитала от банките. Само че, българите са най-бедните. Въпреки, че банковите депозити порастват, те са съсредоточени в ръцете на шепа вложители, а не в джоба на българския народ. Около 40% от сънародниците ни въобще не икономисват, а забележителна част семействата икономисват до 1000 лева Тези средства са да имат за заравяне, за незабавни неща, за болница. Не можеш на бедния български народ, който макар повишението на заплатите предишните две години с по 10%, отново е обеднял да му вземеш парите.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни нов
Ако би трябвало с едно изречение да характеризирам бюджета за 2020 година, бих споделила: дежавю в по-лош вид. В него има от всичко по малко, само че в действителност нещата се утежняват. НАП „ отписа “ 20 милиарда лв. като несъбираеми. Подарихме тези пари на крадци. Не можахме да освободим най-малко лечебните заведения от акциз на горивата, само че освободихме американските бази, които не заплащат и наем.
Това показа в разбора си за проблемите с бюджета за идната година финансовият експерт Мика Зайкова в изявление на Диана Йонкова пред Фрог.
Г-жо Зайкова какво е Вашето мнение за бюджета за 2020 година? Много анализатори досега обявиха основно, че в него не се съдържат промени. Така ли е и какво в действителност значи това?
Да, по този начин е. Ако би трябвало с едно изречение да характеризирам бюджета за 2020 година, бих споделила дежавю в по-лош вид, тъй като в него има от всичко по малко, само че в действителност нещата се утежняват. Ако стартираме от приходната част, първо там те са за заложили едно закъснение и второто, което се вижда, че в тази част е заложено на директните налози. Това е надълбоко неправилно. Вглеждайки се ще видите, че няма смяна в размера на самия налог. Обаче, това което се събира от корпоративния налог е два пъти по-малко и в чиста стойност от това, което се събира от налога на прихода на физическите лица. Това значи, че или не върви нещо и бизнесът е усложнен и не образува облага, или имаме висока стойност на сивата стопанска система. Може пък бизнесът да икономисва част от облагите, с цел да усили работните заплати, само че това последното е малко евентуално. Въпреки това ще е заставен да ги усили, тъй като се усилват заплатите на хората, които работят в публичният бранш. Твърди се че това ще стане с 10%, само че не е по този начин - към 7,3% ще е растежът на приходите им.
Връщайки се на директните налози излиза наяве, че растежът на приходите от корпоративния налог е единствено 2,09%. Ръстът, от това което ще събере страната от популацията, т.е. от приходите на хората, е 12,3%.
Притеснително е това което казвате.
Притеснително е. При косвените налози, там където се събира Данък добавена стойност, растежът е 8%. Но в случай че погледнете бюджетите на други страни в Европейски Съюз, ще видите, че приноса от директните налози е близко като равнище до приноса от косвените налози. При нас е назад – приноса от косвените е надалеч по-голям от директните налози. Това демонстрира, че за жалост ние ще разчитаме на изземване облага от бизнеса.
Ръстът при акцизите е напълно дребен. За да обясня това първо ще отворя една скоба - макар, че се твърди, че нищо не е променено, промените, които бяха направени в данъчните закони в преходни и заключителни разпореждания са свързани с корпоративния налог. Причината е елементарна – там има промени, свързани с шест наставления на Европейски Съюз. Да не приказваме за всички промени, само че е значимо да обърна внимание, че например лечебните заведения ще плащат акциз за пазаруване на горива, въпреки че са институции с избрана специфичност. Освободени са акциз всички доставки за въоръжените сили, които идват от НАТО, също по този начин са освободени от акциз за горивата, които ще получават американските бази в България.
До в този момент лечебните заведения плащали ли са такъв акциз?
Да, заплащат си всичко, те са търговски сдружения. Промяната е в това, че има едни неща, които се освобождават от това заплащане. Ние сме в НАТО и, несъмнено, би трябвало да има някакъв жест към страните в тази организация и по-специално към най-главната страна. Други взимат с изключение на наем за базите, взимат и акциз за безусловно всички артикули. Ние нито взимаме наем, нито ще плащат акциз за горива. Но ние не можахме да освободим най-малко лечебните заведения от такъв акциз.
Това не е известна тематика в публичното пространство. Как си го обяснявате?
Причината е, че това е обвързвано с измененията на данъчните закони. Ако сте съумели да наблюдавате всички изявления по отношение на тези закони в Народно събрание, може би ви е направило усещане, че доста от депутатите от другите парламентарни групи това им направи усещане.
Да се върнем към бюджета за 2020 година Какво друго притеснително откривате в него?
Поглеждайки към разходната част в бюджета се вижда, че тя е много по-щедра, от колкото беше през 2019 година, която завършва. Макар че тогава имаше една много сериозна част в финансовите разноски, за това което би трябвало да построим и да направим, само че това не се извърши. Въпреки, че годината съвсем е изтекла финансовите разноски са изпълнени едвам на 30%. Това е напълно преднамерено. Първо са заложени по-големи разноски, второ - от това спестяваме, с цел да формираме остатък, който държавното управление може да похарчи без глобата на Народното събрание. Няма нищо неприятно в един остатък, само че стига той да се дължи на нарастване на приходите, т.е. на събираемостта на приходите. Не може нито 2019 година, надали 2020 да се похвалим с такова нещо.
Ще дам един образец – единствено преди месец беше направена обстойна инспекция на положението на вземанията в НАП. Тя беше оповестена и се вижда, че е открито, че за две години, от 2016 до 2018 година, НАП не е събрала вземания за 29 милиарда лв.. Това са основно Данък добавена стойност измами, компании, които банкрутират, или са на името на хората, които нямат 1 лев и така нататък, знаете че има доста такива. Това е за 29 милиарда, представяте ли си?
НАП обяви, че 85% от тази сума ще бъдат „ отписани “, тъй като ги води несъбираеми т.е. ние подарихме на сума ти хора и на крадците 20 милиарда, това е размера на 85%. Питам по какъв начин тогава ще стане? Понеже в отчета за бюджета написа, че ще се преборим със сивата стопанска система, ще повишим събираемостта и най- накрая бюджета ще бъде уравновесен.
Извинявайте, само че да има балансиран бюджет в миг, когато ние се намираме пред рецесия не е най-подходящото нещо. Ние непрестанно правихме изкуствени дефицити. В продължение на 10 години няма рецесия. Вместо да имаме остатъци, формираме такива, само че в края на годината не остава нищо. Ще видите в този момент, че от този остатък за 2019 година, който е близо 3 милиарда лена, няма да остане нищо, тъй като той ще бъде изхарчен, а следва рецесия.
Всички приказват за рецесия и за криза, по какъв начин ще се отрази това на страната ни, след като бюджета е подобен?
Когато има такава прогноза би трябвало да се вършат буфери, те отиват нормално във фискалния запас, а ние ще вършим балансиран бюджет. Малко преди да беседваме с Вас чух в полемиките по първо четене, че видите ли, това било буфер. Знаете ли, че в самия бюджет, в неговата консолидирана фискална стратегия, която е за три години, за 2020 година има вкаран и алтернативен бюджет. За да бъде балансиран бюджета, с цел да се понижат приходите, съгласно този алтернативен бюджет, те понижават и разноските. Това не е никакъв буфер. Буферът би трябвало да бъде живи пари, които в миг на криза и рецесия да вложиш за финансови разноски, в действителния бранш, с цел да може да увеличиш производството и да можеш да направиш някаква нова технология, която да роди артикули и услуги с по-висока добавена стойност, от която, когато продадеш, когато изнесеш - печелиш.
Какви са съответните размери на буферите предвид на предстоящата спешна обстановка съгласно Вас?
Ние сме дребни, ние сме отворена стопанска система и ние сме стопанска система, която извънредно доста се въздейства от външни фактори. Ние сме подвластни от износа, а той пък е подвластен от вложенията и то не какви да е вложения, а такива в действителния бранш, т.е. финансови вложения. Такова нещо има заложено в „ Програма 2030 “, там написа че ще има софтуерно обновяване и ще направим кой знае какви неща.
Брутния вътрешен артикул (БВП) се образува от три неща – от потреблението, от експорт (основно) и благодарение на бруто-капитало образуването, така наречен вложения в капитал в действителния бранш. В развитите страни акцента е върху последните две. Когато растежът на Брутният вътрешен продукт се образува от тях имаме доближаване или кохезия. Когато настава рецесия или криза, тогава вложителите стартират да се боят за своите капитали и избират да ги влагат в бързо оборотни неща, с цел да могат бързо да си върнат вложенията. Тези бързо оборотни неща се назовават дългови принадлежности – облигации и така нататък
Обяснявам всичко това, с цел да мога да онагледя, че структурата на нашия Брутният вътрешен продукт внезапно се промени. Ние разчитаме на потреблението. Това значи, че разчитаме компаниите да купуват капиталови артикули, а жителите да си похарча по-голямата част от приходите, да им се понижат спестяванията и да излезе част от капитала от банките. Само че, българите са най-бедните. Въпреки, че банковите депозити порастват, те са съсредоточени в ръцете на шепа вложители, а не в джоба на българския народ. Около 40% от сънародниците ни въобще не икономисват, а забележителна част семействата икономисват до 1000 лева Тези средства са да имат за заравяне, за незабавни неща, за болница. Не можеш на бедния български народ, който макар повишението на заплатите предишните две години с по 10%, отново е обеднял да му вземеш парите.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ